Бяла пустота
Белота в душата ми се стеле,
бяло - като зимата навън,
откакто няма те до мене,
замина си със теб и моят сън.
Пустота единствено остана
на мястото ти в моето сърце,
празнота, а дупката голяма...
не мога да забравя топлите ръце.
Единстввено в прегръдката ти нежна
изплувах от унеса си бял,
сега разстила се безбрежна
болката - плътен бял воал.
Единствено в очите ти съзирах
искрицата на огън жив,
единствено във устните намирах
отговор на порива ми див...
... Единствено, но вече всичко свърши,
белотата стеле се във мен,
пустотата всичко в мен прекърши,
дори надеждата за теб във моя ден.
28.01.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стрелчева Всички права запазени
