§ § § § § § §
Бяла страница, до мене -
студена чаша със вода.
Навън навъсено и тихо
изплъзва се деня.
Бяла страница, печална,
чака жест от моята ръка.
Но все не мога аз да я обърна,
нито да я украся.
Защо ли аз не мога да напиша,
да гравирам болката върху листа.
Стихът във мен отдавна веч не диша
и с химикалка пред хартията мълча.
Листът е ням. Той болката опита да попие
и да се слее с моята душа.
Но душата ми дълбоко вътре скри я.
Листът остана в гола самота.
© Хел Todos los derechos reservados