Бяла съм
Черна бях, Господи,
с любов изстрадана
като молитва за дъжд.
Ти ли ме прегърна,
та сега бяла съм,
и светла съм,
като пламък,
че пак обикнах мъж.
Превърни ме, моля, Господи,
в тишина от листопад,
в шепот от раковина,
във възторжен водопад,
в глухарче сред тревата,
в полска медовина,
в бурята от небесата...
И ако той поиска..., всеки ден,
и все за него да ме има.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Todos los derechos reservados
