Черна бях, Господи,
с любов изстрадана
като молитва за дъжд.
Ти ли ме прегърна,
та сега бяла съм,
и светла съм,
като пламък,
че пак обикнах мъж.
Превърни ме, моля, Господи,
в тишина от листопад,
в шепот от раковина,
във възторжен водопад,
в глухарче сред тревата,
в полска медовина,
в бурята от небесата...
И ако той поиска..., всеки ден,
и все за него да ме има.
© Галина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
