Черна бях, Господи,
с любов изстрадана
като молитва за дъжд.
Ти ли ме прегърна,
та сега бяла съм,
и светла съм,
като пламък,
че пак обикнах мъж.
Превърни ме, моля, Господи,
в тишина от листопад,
в шепот от раковина,
във възторжен водопад,
в глухарче сред тревата,
в полска медовина,
в бурята от небесата...
И ако той поиска..., всеки ден,
и все за него да ме има.
© Галина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
