5 nov 2006, 0:44

Бяла тишина

  Poesía
1K 0 16

Навсякъде е толкоз

бяло

такава чудна

красота.

Проскърцват стъпките

премръзнали

и после...

после тишина.

И само белите

снежинки

покриват черната

земя.

Дървета голи

тъжно гледат

и после...

после тишина.

Пробягва заек

и уплашен

се шмугва в

близката гора.

Изкрясва врана

и отново...

настъпва странна

тишина.

Човек един самотен

броди

в полето с пръчка

във ръка.

Усмихва се

и тихо казва:

- Каква прекрасна

тишина!

Вали снегът,

навред затрупва,

със свойта чудна

белота.

Човек един усмихнат

броди

и после...

бяла тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красива картина си нарисувал, поздравления! Чак ми се прииска да е зима отново, то нали тази година почти нямаше... И едно закъсняло 6 от мен!
  • Сияна, благодаря ти!!!
  • Тази бяла тишина сърцето ослепява
    превъща го в един красив,среднощен
    звън.
    И бялото в очите ми те гали и
    пренява..
    Чуваш ли,навън е зима и всичко е
    потънало във сън.

    Поздрав за нежния стих
    и усмивки!
  • Дими, Джейни, Ради, Гиги, благодаря ви!!!
    Желая на всички весел и спокоен ден!!!
  • "Усмихва се

    и тихо казва:

    - Каква прекрасна

    тишина!"
    Прекрасна е наистина!
    Поздравления Романтико!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...