2 may 2007, 17:34

Бялата фрегата

  Poesía
1.2K 0 0

Отплавай с бялата фрегата
и вятъра за помощ помоли,
в платната нека силно да повее
и дългия ти път да съкрати.

Вълните, нека бързо те оттласнат
от старото пристанище, обвито в самота.
Луната, лъч надежда да ти прати
към свят на нежна красота.

Отплавай с бялата фрегата
към хоризонт, обсипан със звезди
и знай, че там, на чуждия за тебе бряг
те чака живот, изпълнен със мечти.

И бели птици над бялата фрегата,
чертаят пътя ти към новото начало.
След бели облаци, в безкраен небосвод,
отплавай ти със бялата фрегата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...