2 may 2007, 17:34

Бялата фрегата

  Poesía
1.2K 0 0

Отплавай с бялата фрегата
и вятъра за помощ помоли,
в платната нека силно да повее
и дългия ти път да съкрати.

Вълните, нека бързо те оттласнат
от старото пристанище, обвито в самота.
Луната, лъч надежда да ти прати
към свят на нежна красота.

Отплавай с бялата фрегата
към хоризонт, обсипан със звезди
и знай, че там, на чуждия за тебе бряг
те чака живот, изпълнен със мечти.

И бели птици над бялата фрегата,
чертаят пътя ти към новото начало.
След бели облаци, в безкраен небосвод,
отплавай ти със бялата фрегата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...