По дългите прашни алеи

на мрачния шеметен град

вървели два гълъба бели,

вървели и още вървят...

Песен за себе си пели,

за обич по време на хлад,

така да се стоплят успели

в сърдито-студения свят.

Сетне мъглите превзели

пътя, по който вървят,

не щеш ли два гълъба бели

станали сиви на цвят.

Кални коли прошумели 

без опит дори да се спрат,

птиците две почернели

от улична тиня и смрад.

Но пеейки те полетели

високо над земния ад,

летели – в душите си бели,

летели и още летят...