Ти ли разплака небето ми пак?
Тъй нелепо – насред януари.
Уж цяла есен те молих за сняг,
а дъждовно в очите ми пари;
а душата ми гола до кости,
прогизнала, чужда и дрипава
пак се лута из твоята нощем
като просяче лудо. Привиква
със вратите залостени в тебе
и със бурите пагубни. Някак
ти прощава за лошото време
и умира по малко. И сякаш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse