22 ene 2012, 15:01

Бъди до мен 

  Poesía » De amor
991 0 5

За тебе са безсънните ми нощи,
за теб се будя тихо в късен час.
За тебе плача някак скрито още,
очаквам те и само страдам аз.

Не ме видя,  дори не ме усети,
не ме почувства в дланите си ти.
Аз ще издигна любовта в небето
и със звездите тя ще запламти.

А колко малко ни е нужно само
и колко много мога да ти дам.
Ръка сложи на женското ми рамо,
а аз ще събера света във длан.

Подай искра и огън ще запалим.
Подай ми капка, извор ще изври.
Подай ми малко, нека да остане
една любов и в сетните ни дни.

© Снежина Айдарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво!
    Поздрав, Снежина!
  • Благодаря ви!
  • Темата е толкова амортизирана, сюжетът толкова познат и често разработван, че е много трудно да се каже нещо ново или поне по нов начин. Но поетичното усещане е налице, емоцията, която е сърцевината на лириката, се усеща, владеенето на ритмиката и римния строеж е на добро ниво. Може би успехът е на крачка...
  • "Подай искра и огън ще запалим.
    Подай ми капка, извор ще изври."

  • хубав (много познат ми) текст
Propuestas
: ??:??