Грамофон свири, майка плаче,
гледа ни света - гледа и се звери,
че сме от коляно, с минало сме, значи,
и не може никой с нази да се мери!!!
Не ни спира нищо, дявол да го вземе;
огън сме, стихия - сила сме голяма,
рожби сме и внуци на юнашко племе,
а в едно пък - значи - еша ни го няма.
Мъчи ни, гори ни, като страшна жажда,
тая черна завист гони ни безспир,
а пък туй, което най ни се услажда -
да сме в властта, да има келепир!!!
Молове и барове, не димят комини,
няма петолъчки, няма комунизъм -
бастисахме заводи, фабрики и мини
и градим усърдно див капитализъм!?!
За едни е зърното, а за други плявата,
люде най-различни ровят се в боклуците
за парченце хлебец - ега ти държавата,
ако туй оставим като бъдеще на внуците!
Няма лъч в тунела - все пò притъмнява,
гледа ни България, гледа и се вайка
и дори наистина взе да се съмнява,
тя ли ни е раждала - тя ли ни е майка!?!
© Ганчо Пенев Todos los derechos reservados