Грамофон свири, майка плаче,

                   гледа ни света - гледа и се звери,

                   че сме от коляно, с минало сме, значи,

                   и не може никой с нази да се мери!!!

                   Не ни спира нищо, дявол да го вземе;

                   огън сме, стихия - сила сме голяма,

                   рожби сме и внуци на юнашко племе,

                   а в едно пък - значи - еша ни го няма.

                   Мъчи ни, гори ни, като страшна жажда,

                   тая черна завист гони ни безспир,

                   а пък туй, което най ни се услажда -

                   да сме в властта, да има келепир!!!

                   Молове и барове, не димят комини,

                   няма петолъчки, няма комунизъм -

                   бастисахме заводи, фабрики и мини

                   и градим усърдно див капитализъм!?!

                   За едни е зърното, а за други плявата,

                   люде най-различни ровят се в боклуците

                   за парченце хлебец - ега ти държавата,

                   ако туй оставим като бъдеще на внуците!

                   Няма лъч в тунела - все пò притъмнява,

                   гледа ни България, гледа и се вайка

                   и дори наистина взе да се съмнява,

                   тя ли ни е раждала - тя ли ни е майка!?!