21 feb 2013, 18:04

Българийо

  Poesía » Civil
1.6K 1 1


"Българийо, за тебе те умряха", а ние днес отиваме далече.
Забравихме за родната си стряха, забравихме дори кои сме вече.
Безпътни скитаме по чуждите държави.
А ти все повече пустееш - всеки те забрави.
И жалки сме сега сломени.
Все бягаме, без битка сме сразени.
И как със гордост на децата си ще кажем,
че най-лесното избираме - да се откажем.
"Българийо, за тебе те умряха"!
Оставиха те в нашите ръце.
Парченце по парченце те събраха,
а ние те раздаваме от все сърце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С много болка и разочарование вълнува стихът ти!
    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...