14 jun 2008, 16:34

Българийо

  Poesía
786 0 1

Нашата страна прекрасна

любима е за чужденци,

но защо е толкова жестока

към свойте деца?

 

Безброй братя и сестри

напуснаха я без да се замислят,

че оставят майки и бащи

за тях да страдат и да ги чакат.

 

О, Българийо любима,

наместо майка - мащеха си ти.

Защо прокуди своите чеда,

недраги да се скитат по света?

 

И питам се аз сега,

ще се завърнат ли някога отново,

да прегърнат майка и баща,

или те напразно ще ги чакат?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....