Нашата страна прекрасна
любима е за чужденци,
но защо е толкова жестока
към свойте деца?
Безброй братя и сестри
напуснаха я без да се замислят,
че оставят майки и бащи
за тях да страдат и да ги чакат.
О, Българийо любима,
наместо майка - мащеха си ти.
Защо прокуди своите чеда,
недраги да се скитат по света?
И питам се аз сега,
ще се завърнат ли някога отново,
да прегърнат майка и баща,
или те напразно ще ги чакат?
© Милена Алексиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
