България, от векове на този свят.

Натрупала тъга, натрупала и мъдрост.

Преживяла и войни и всякакъв обрат,

да просъществува проявила дързост.

От Господ райски кът определен

със синове соколи наплодила,

c народ непобедим, когато е сплотен,

на злия дал отпор, на слабия – закрила.

От дaлеко гледам таз земя.

Политици на челата с етикети,

соколите превръщат във рая',

мило-родно разпродават за монети.

Чудя се все още как си цяла.

Отвътре като факла ти гориш.

Може би кавалът и девойката запяла,

сили дават, болката да изтърпиш.

Вярвам, че България ще оцелее

и стопани нивите със хляб ще сеят.

Българското знаме навеки ще се вее,

и соколи във небето ще се реят.

Ю. Р.