29.01.2019 г., 12:47  

България

626 0 0

 

България, от векове на този свят.

Натрупала тъга, натрупала и мъдрост.

Преживяла и войни и всякакъв обрат,

да просъществува проявила дързост.

 

От Господ райски кът определен

със синове соколи наплодила,

c народ непобедим, когато е сплотен,

на злия дал отпор, на слабия – закрила.

 

От дaлеко гледам таз земя.

Политици на челата с етикети,

соколите превръщат във рая',

мило-родно разпродават за монети.

 

Чудя се все още как си цяла.

Отвътре като факла ти гориш.

Може би кавалът и девойката запяла,

сили дават, болката да изтърпиш.

 

Вярвам, че България ще оцелее

и стопани нивите със хляб ще сеят.

Българското знаме навеки ще се вее,

и соколи във небето ще се реят.

 

 

 

 

Ю. Р.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юрий Радулов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...