България днес да я има

                                             Когато на хоризонта

                                             била е пролетта,

                                             а земята бременна,

                                             готова да ражда,

                                             тогава Майка България

                                             издига се от пепелта,

                                             като птицата феникс

                                             наново се преражда.

                                             На трети март,

                                             от календара ден,

                                             но за чедата ѝ станал

                                             свят и свещен

                                             заради кръвта,

                                             като река пролята,

                                             за Майката мила – 

                                             България, за Свободата.

                                             Смирено стоим,

                                             със сведени глави,

                                             на тоя ден

                                             щом спусне се здрачът.

                                             Заговарят дулата

                                             за нашите деди,

                                             фойерверките с искрите

                                             за тях плачат.

                                             За героите

                                             от Плевен, Шипка,

                                             замръзналите

                                             в тежката зима,

                                             за загиналите

                                             в кървава битка

                                             БЪЛГАРИЯ

                                             днес да я има!