Така ми писна, дяволът го взел,
да бъда все за някого безплатен
удобен, винаги готов мотел,
във който да си настани душата.
И кой ли не – скучаещ и пиян,
разлюбен, неразбран или самотен
почукваше в мотела, а оттам
не връщах никого… (Нали съм смотана!)
Във стаите му не едно сърце
гасеше фасове – печални притчи,
избърсваше си мръсните ръце
а аз търпях. От жалост. От приличие. ...