2 dic 2008, 21:08

* * * 

  Poesía
763 0 2

Поисках да ти подаря небе,
със синевата и звездите,
с безброй незнайни светове,
потънали във дълбините.

Не, небето ми се струва малко,
не е достатъчно и жалко,
че няма как да го затворя
и в длани да го поднеса.

Ако успея да намеря
далечен остров в океана,
на тебе да го нарека,
дали подарък като този,
е по-добър от китка рози
достойни да те почетат.

Едва ли е добра идея,
едва ли ще те впечатли,
не мога песен да запея,
не знам как да ти посветя
лирично нежната поема,
която в мене е стаена.

Сърцето си ще ти даря.
На длан събира се спокойно,
със нокти ще го издера,
ще го изтръгна и положа
в краката ти като награда,
защото все по тебе страда.

© Идоменей Каменополски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поисках да ти подаря небе,
    със синевата и звездите,
    с безброй незнайни светове,
    потънали във дълбините.

    Харесва ми!
  • Страхотно е!!!
Propuestas
: ??:??