* * *
Поисках да ти подаря небе,
със синевата и звездите,
с безброй незнайни светове,
потънали във дълбините.
Не, небето ми се струва малко,
не е достатъчно и жалко,
че няма как да го затворя
и в длани да го поднеса.
Ако успея да намеря
далечен остров в океана,
на тебе да го нарека,
дали подарък като този,
е по-добър от китка рози
достойни да те почетат.
Едва ли е добра идея,
едва ли ще те впечатли,
не мога песен да запея,
не знам как да ти посветя
лирично нежната поема,
която в мене е стаена.
Сърцето си ще ти даря.
На длан събира се спокойно,
със нокти ще го издера,
ще го изтръгна и положа
в краката ти като награда,
защото все по тебе страда.
© Идоменей Каменополски All rights reserved.
Харесва ми!
