Dec 2, 2008, 9:08 PM

* * *

  Poetry
921 0 2

Поисках да ти подаря небе,
със синевата и звездите,
с безброй незнайни светове,
потънали във дълбините.

Не, небето ми се струва малко,
не е достатъчно и жалко,
че няма как да го затворя
и в длани да го поднеса.

Ако успея да намеря
далечен остров в океана,
на тебе да го нарека,
дали подарък като този,
е по-добър от китка рози
достойни да те почетат.

Едва ли е добра идея,
едва ли ще те впечатли,
не мога песен да запея,
не знам как да ти посветя
лирично нежната поема,
която в мене е стаена.

Сърцето си ще ти даря.
На длан събира се спокойно,
със нокти ще го издера,
ще го изтръгна и положа
в краката ти като награда,
защото все по тебе страда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идоменей Каменополски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поисках да ти подаря небе,
    със синевата и звездите,
    с безброй незнайни светове,
    потънали във дълбините.

    Харесва ми!
  • Страхотно е!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...