27 may 2008, 10:42

Царството на сенките

  Poesía
1.3K 0 2

 

Царството на сенките 

 


Всеки път към тебе ме води,
а душата ти окървавена броди,
обикаля гробища зловещи,
представя си адските пещи.

 

Плътта човешка бавно изгаря,
всяка мъка жестока се повтаря.
От очите, вместо горчиви сълзи,
текат безспирно кървави реки.

 

Душата ти сигурно, жалка, умира
и да те боли за нея не спира.
В шестия кръг на ада се луташ,
но и да искаш, не можеш да избягаш.

 

В пъкала заключени душите стоят
и въглените нажежени ги горят.
На мъчения всеки е подложен
и търпи удари с камшика кожен.

 

Тук на власт е самотата -
няма нищо общо със земята.
Това е царството на сенките вечни
и на спомените изгубени, далечни.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стахотно е! Ти си представила смъртта страшна, огнена ... аз си я представям нежна, спокойна, сигурна ... красива .. 6+ от мен
  • Мрачността ме погълна, евала страхотен стих....

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...