27 may 2008, 10:42

Царството на сенките

  Poesía
1.3K 0 2

 

Царството на сенките 

 


Всеки път към тебе ме води,
а душата ти окървавена броди,
обикаля гробища зловещи,
представя си адските пещи.

 

Плътта човешка бавно изгаря,
всяка мъка жестока се повтаря.
От очите, вместо горчиви сълзи,
текат безспирно кървави реки.

 

Душата ти сигурно, жалка, умира
и да те боли за нея не спира.
В шестия кръг на ада се луташ,
но и да искаш, не можеш да избягаш.

 

В пъкала заключени душите стоят
и въглените нажежени ги горят.
На мъчения всеки е подложен
и търпи удари с камшика кожен.

 

Тук на власт е самотата -
няма нищо общо със земята.
Това е царството на сенките вечни
и на спомените изгубени, далечни.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стахотно е! Ти си представила смъртта страшна, огнена ... аз си я представям нежна, спокойна, сигурна ... красива .. 6+ от мен
  • Мрачността ме погълна, евала страхотен стих....

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...