НЕУМЕСТЕН УРОК


Живея. А ме учат как става.
Казват ми как да пиша.
Само не казват дали
уместно и правилно дишам.
Слагат точката.
Други - тире.
Въпросителни до полуда.
Хайде стига. Аман от критици!
Ще поговоря утре с Буда.
Може и с някой друг.
Ако има безгрешни, нека да се обадят.
Аз си слагам пердетата.
И ще посвиря на пианото.
Докато ми приготвят кладата.
Като графиня - разорена от смърти.
Понеже съм вещица по призвание,
една болка имам -
все по-трудно се изненадвам.
На простотията на глупците.
Явно вече съм го изстрадала.
(Прекарана болест - не се брои.)
Нося на шията сребърен слон.
А в сърцето - печат за небето.
Ако разбираш какво ти говоря -
само тогава и ти остани.
Другите места са заети.
Никога не съм била добра пианистка.
Но това не пречи цял живот да мечтая.
Защото имам право да искам.
Защото имам право да зная.
Какво ме доведе в тоя живот...