* * *

18 may 2007, 20:16

Poesía

560 0 1

В болка сме родени
и животът ни белязан е със нея.
Съдби човешки,
толкова неразбираеми,
с желания и чувства така неутолими.

В живота си един към доброто се стремим.
Изнизвайки ни се през пръсти,
животът ни, тъй кратък,
като пурпурен отблясък на огледало.

И само болката от любовта
все още ми напомня, че още жив съм
и, че дишам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.