Мр.Тръмс (Тръмс Гърков)
37 40
18 мая 2007 г., 20:16

* * * 

  Поэзия
660 0 1

В болка сме родени
и животът ни белязан е със нея.
Съдби човешки,
толкова неразбираеми,
с желания и чувства така неутолими.

В живота си един към доброто се стремим.
Изнизвайки ни се през пръсти,
животът ни, тъй кратък,
като пурпурен отблясък на огледало.

И само болката от любовта
все още ми напомня, че още жив съм
и, че дишам.

© Тръмс Гърков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • все още ми напомня, че още жив съм
    и, че дишам.
    Според мен, по-добе ще е :
    все още ми напомня, че съм жив...
    че дишам.

    Хубаво е!
Предложения
: ??:??