23 oct 2022, 9:08

* * *

  Poesía
565 12 8

Има нещо по-просто
                     от Бог и от Дявол.
Нещо по-просто от най-светлия храм.
Нещо трето - отвъд огледалото,
което не мога да знам.
Крилата на Времето сиво
ме носят бездънно натам.
Затворен във утро мъгливо,
пленен от студен океан!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миночка, Иви, Мария, Антоанета, Георги, Роси, Елка, Мимоза20,
    Благодаря ви за чудесните коментари!
    Благодаря също и на всички оценили високо този стих, както и на поставилите го в Любими!

    Бъдете здрави, благословени и вдъхновени!
  • Харесах! Тайнственно е Третото небе!
  • Там някъде е безкрая и безвремието...Поздравления за прекрасния стих!
  • Плашещо и привличащо едновременно! Края на едно тяло и началото на една душа! Харесвам много стиховете ти! Поздравления!
  • Интересно, смислено, красиво...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...