Целувката на Бога и на Юда
В памет на Петя Дубарова
На 04.12.1979 г., угасна завинаги един уникален талант, с който днес България, може би, щеше да се гордее, но нашето общество не съумя да го опази...
Целуна Бог най-светлата искра
от своето божествено сияние,
дари я щедро с мир и красота -
за радост я изпрати на България.
С лицето на дете - свещен венец -
искрата се яви благословена,
със жертвената кротост на агнец
и дързостта на мощната вселена.
Вълшебен цвят, разнасящ красота!
В наивността на своята заблуда,
че красотата ще спаси света -
застигна те целувката на Юда!
И Бог заплака! Секна песента!
Поде я ангел в небесата сини
с крилете бели на невинността
на твоите седемнадесет години!
Ще идваш пак на грешната земя,
по-„бяла и добра” от майско цвете
и ще ликува твоята душа
сред вихрения танц на ветровете!
Ще те окъпе „топъл, летен дъжд”,
след ласките солени на морето,
с възторга на разцъфналата ръж,
във птица ще те претвори полето!
Ще се завръщаш в питата със мед,
когато в обич влюбени се вричат,
в сълзата на разцъфнал слънчоглед,
красив, като „главата на момиче”!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados
