4 dic 2009, 13:42

Целувката на Бога и на Юда 

  Poesía » Otra
728 0 19

В памет на Петя Дубарова

 

На 04.12.1979 г., угасна завинаги един уникален талант, с който днес България, може би, щеше да се гордее, но нашето общество не съумя да го опази...

 

Целуна Бог най-светлата искра

от своето божествено сияние,

дари я щедро с мир и красота -

за радост я изпрати на България.

 

С лицето на дете - свещен венец -

искрата се яви благословена,

със жертвената кротост на агнец

и дързостта на мощната вселена.

 

Вълшебен цвят, разнасящ красота!

В наивността на своята заблуда,

че красотата ще спаси света -

застигна те целувката на Юда!

 

И Бог заплака! Секна песента!

Поде я ангел в небесата сини

с крилете бели на невинността

на твоите седемнадесет години!

 

Ще идваш пак на грешната земя,

по-„бяла и добра” от майско цвете

и ще ликува твоята душа

сред вихрения танц на ветровете!

 

Ще те окъпе „топъл, летен дъжд”,

след ласките солени на морето,

с възторга на разцъфналата ръж,

във птица ще те претвори полето!

 

Ще се завръщаш в питата със мед,

когато в обич влюбени се вричат,

в сълзата на разцъфнал слънчоглед,

красив, като „главата на момиче”!

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??