13 abr 2007, 18:55

Целувката на вампира...

  Poesía
1K 0 2
Целувката на Вампира...

Дали ме познаваш?!
Да или не?
В погледа ти виждам уплаха...
Дали ме познаваш?!
Да или не?
Усещаш ли в мене заплаха...?!

Очите не лъжат, проливат сълза,
оглеждат се в моя чист поглед...
и плахо отдръпват се, проронват безмълвни слова
"Вампир!!! Да!"
Това беше последният подвиг...

И за миг кратък, тъжен,
животът премина така:
с целувката жадна на Вампира,
с целувката жива, дори след Смъртта,
с целувката, която не те остави на мира...!

Ти нямаше избор, сълзи и слова,
последни думи да кажеш...
Ти нямаше нищо, дори и това -
животът си с кръв да замажеш!

Поддаваш се леко, отпускаш глава,
безпомощен, знаеш, си вече...!
Предаваш се тихо, без плач, без борба -
замина си жалко човече...

И в тази вечер зловеща
луната ме гледа със злобни очи,
звездите плахо блестят ми насреща,
небето всяка вечер пее... но сега мълчи...

Дали аз бях силна, дали от кръвта?!
Готова бях даже да седна
в дяволска люлка, люляна от божа ръка
и Смъртта в очите дори щях да погледна...

Дали аз бях грешна
за тази безумна, невиждана мощ?!
Дали аз бях виновна?!
За тази тъй странна, необикновена нощ
с целувката гневна, злокобна...

Целувка тъй легендарна, вечна, антична,
целувка, обгърната в мрак, в пустота,
целувка със сила безкрайна, безгранична,
целувката на Вампира, целувката на Смъртта!!!

Устните грешни, с гореща кръв обляни,
жадуват за още... и търсят това,
и белите с алена кръв обагрени длани,
те имат нужда, посягат пак към Смъртта!

И ледени тръпки побиват те само
мислейки си за това...
как един човек замина си тамо
от една ФАТАЛНА целувка на СМЪРТТА...!!!

Vampire Blood Kiss

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В интерес на истината това е първото ми стихотворение и е наистина не добро написано,защото и ритъма е нарушен,някой рими...Но е написано с много чувства и спомени.Има сакрална стойност за мен.
    Благодаря Усмивки от мен
  • много ми хареса,браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...