vampire_blood_kiss
191 el resultado
Аз съм мършава.
Зле облечена.
С прокъсан далак
и перфектна усмивка.
С набъбнали устни ...
  1169  15 
Голямо мартини.
10.20.
Тривиалното безделие на кръстосаните крака на жените по целия свят е много досадно. Аз отварям всеки път, когато видя нещастник, което запълва 21 часа от денонощието ми.
Ти си такъв.
Имаш нещо черно по устните. Не, не ми казвай, че твоите устни са магистрали, по които евтини а ...
  1672  13 
Когато се прибереш довечера,
изморен от работа,
уморен от дишане,
ще ме завариш щастливо съборена
и неподвижна на мокрия под. ...
  1639  12 
Когато посяваш кестен,
не мислиш за почвата.
Но аз те познавам –
ти си човек,
който би хвърлил семето си и на бунището, ...
  1296 
Искаш да знаеш мушкатото
как си подрязва сънищата?
Защо след избистрена сутрин
си проправя път в лудницата?
Как във заспалия заз на тротоара ...
  1005 
Вървя по обърнатите клепачи на мъж,
който спи вкочанен.
В центъра на изкорубената ми ретина.
Изведнъж една ледена шушулка се откъсва,
пронизвайки рамото ...
  916 
Космонавтите бяха лъжа.
Не. Не стигнахме чак до Луната.
Дай ми назаем ръка –
небето ще бъде откраднато.
Светът ще е розово-син ...
  1493 
Обесването на Васил Левски
мина през трупа ми,
лазейки яко по нервите ми.
Искаше да се отърва от римите си.
Познаваше до смърт вдъхновението ми. ...
  853 
Ако имах живот, бих го дала на теб,
ала той беше блатен и блудкав –
като супа от охлюви, жаби и мед,
с щипка лъжи, че е вкусна.
Ако имах любов, бих я дала на теб... ...
  1943  15 
Бог или крак? Кракът и богът.
Пак ли се чудиш какво ли убих?
Няма да можеш да им помогнеш.
Вътре са. В мен... А аз се родих.
Кожа и лак. Лак или кожа?! ...
  1028 
Белите сови на времето
вече не носят писма на приятели.
Вместо да хвъркат умерено,
режат небето със крясъци.
Вместо да драскат кафезите, ...
  1350 
Натежали игли по загубени улици,
онемели жени без ръце, без деца...
Тази песен започва като някаква лудница,
във която умирам да живея сама.
Изтрезнели писма от разглезени спомени, ...
  1132 
Всеки момент е идеален за самоубийство,
особено когато си жив.
Вибраторът във Фурната –
железният бунтовник,
горещ и онемял с едното си око. ...
  1242 
Понякога, когато стоя и плета шарени пеперуди по тавана си...
Виждам как пирамидата на осмоъгълното ми щастие върти земята. Самосвали сипят бетон върху малка игличка, която простира осмоъгълната си глава до челото на галактиката. Няма да я скриеш, колкото и сгради да издигнеш върху нея. Аз съм на въ ...
  1106 
Масажирахме масите
изпод телата си.
Изпокъсахме расите –
идеални сме.
Изсценирахме трилъри. ...
  1311  16 
(Не се паникьосвай.
Това е от онези стихове,
които са проза с транслации
на новия ред до безкрайност.
Онези, които ти толкова мразиш.) ...
  1444  12 
Не ти ли приличам на мъж,
който скубе листа от косите на майка си?!
Листата – след бял, кисел дъжд –
разядоха женското в мене. Не вярваш ли?
И ти, малка моя, съвсем не видя - ...
  1404  14 
В главата ми живее насекомо,
което е откъснало краката си.
Не мърда, не жужи. Като след кома
забравило е сякаш за крилата си.
И вече не лети, дори не жили. ...
  2365  22 
Просто Сънувано.
Ха-ха!
Смешно ми е.
Стига си питал защо.
Не разбираш ли... ...
  1146 
В повехналото лозе на главата ти
неспирно бяга някакво си куче.
Досадно му е вече и не мислиш ли,
че трябва да си търси свое вкъщи.
Оплел си се във кучешки вериги. ...
  791 
По средата на стаята свири виолата.
А таванът пропукан е празен почти.
Полилеят е свит на кълбо. А по лампата
закачалки за хора се стрелят с очи.
От тавана виси мойто малко плашило. ...
  1006  14 
“Happiness could be yours. Absently.”
Сивите бездни в очите (му) шеметно тичат по струните ù от заешки черва, с които преди цяла вечност аз изсвирих света.
Гледах го. Не виждах. Ненавиждах го. Горях. Прелюбодействах с усмивката му. И я претворих в своя. Мразех се, защото исках да бъда щастлива. А ни ...
  937 
Когато денят зафлиртува по женски
и скришом надигне полата си,
не гледай мръснишки. По детски
изсмуквай с поглед бедрата му.
Танцувай сред тези златни тромбони. ...
  1101  12 
Тихият, вкаменил се в недрата ми корен, неусетно прекършен от някаква дръзка вълна, кротко си плува в пихтиестото пространство между равновесните ми рецептори. Дразни ги скоросмъртно. Затова не се чудете, когато залитам и бълнувам наяве, пробила неволно дупка в главата си с пръст. Бръщолевя като лат ...
  953 
Вкорениха се страшно ръцете ми,
поникнали в теб като плевели.
Натрових с горчилка небцето си -
да свикне с твойте постели.
С обич пренесох през прага си ...
  969 
Трябва да направя нещо...
Озоновите облачни въздишки, които препускат по семеотводните канали на времето, ме завличат насилствено в един новороден водовъртеж. И го правят така, сякаш имам нужда от него. Като че ли свикнах да дишам небе след хилядите ми полети, но тези озонови въздишки са наистина те ...
  852 
Завесите във спалнята са скъсани.
(отдавна нямат своя детска стая)
Нарязани са с чужди предразсъдъци.
Да, бих си ги зашила, но не знаят...
Сега мълчат и дишат безболезнено. ...
  830 
Зелените котки в очите (му) шеметно дразнят копнежите. Мразя да се взирам в черните ядрени петна, загубили се в ливадните одежди на тази живо-мъртва, неграбваща от пръв поглед краска. Мразя ги. Защото тези взривоопасни петна залагат в гърдите ми експлозиви със закъснител, които се възпламеняват от у ...
  1722 
Изнасилвам столовете с рими.
Щом ми пречат, по масите сядам.
А по масите - трупове миши
ми прошепват унило да бягам.
И аз бягам. Някак безсмислено. ...
  802 
Мъжът, който реже бодлите на розите,
докосва с език остриетата.
Разказва легенди на ножа си.
Украсява с кръвта си паветата.
След него цъфтят куп измислици ...
  1090  10 
Съблякох всички съвестни моменти
от куклите в часовника опрашен.
Стрелките ги разсичат на сегменти,
а аз вървя на сън и храча
красива застояла кръв. ...
  920 
Когато прекършат врата ми
и жилите вържат на панделка,
ще бъда щастлива, любими.
Обичам безкръвнo да паля
разкошните свещи в очите ти. ...
  1184  12 
Пределът на зеленото е достигнал мъхчетата на брадичката ú.
Понякога се чудя... Дали наистина е толкова зелена, колкото изглежда. Или... Но... Да. Зелена е. И ако я докосна, знам, че ще се изцапам. И знам, че зеленото ú е по-естествено и от цвета на кожата ú. Тя е зелена и истинска. Също както стени ...
  977 
Изящната ú шия е чистилище,
убило мъжки плачове на показ.
Не се страхувай да докосваш. Жива е.
Страхувай се от разноцветния ú поглед.
Понякога пронизва като женски вик, ...
  1111 
Откакто им я взе,
са вечно гладни.
И вечно се оплитат
в празнотата си.
Защо я взе?! ...
  912  10 
Нямам по-разбрана същност
от безформените плетеници,
повръщащи откъслечни думи,
плашещи разбиращите погледи,
родени без приставка за разбиране. ...
  791 
Жълтото по белите ù пръсти
е никотин от тежките цигари.
Не я съдете. Толкова е хубаво,
когато огънят под ноктите ù пали
всевиждащите изгреви в очите ù. ...
  1039 
Смее ми се махалото на часовника.
Отсича секундите.
С жестокост и светкавичност на гилотина.
Мразя проклетото време.
Приближавам се до стенния часовник. ...
  934 
"Подобно ястребов вик
пронизвам бездънни простори.
И чувствам: в същия миг
челото ми облаци пори!"
Марина Цветаева ...
  1971  15 
Добра ли съм?
Изхрачена.
Харесваш ме?
(уви). Възпроизвеждам
ящни тении. ...
  988  10 
Propuestas
: ??:??