Видя ли трептенето на звездите,

почувства ли полъха на вятъра?

Усети ли болката на сълзите,

чули  отчаяните викове в театъра?

Какво са за теб тези чувства,

на колко си готов да заплатиш?

И пороци, нечестия, блудства

в себе си невинен крещиш ли, крещиш.

Мислейки, цената е висока,

да останеш скромен в този свят.

Погледни, обърни се в другата посока,

който е далеч, съвсем далеч от този ад.

И спомени не те утешават вече,

накъде си тръгнал така, кажи?

Поспри се за малко  ей, човече,

и осъзнай, всичко това е без пари.

Нима не вярваш на искрените думи,

на тихата обич и бурния  смях.

В сърце късаш любовните  струни,

превръщаш всичко в угаснал огън и купчина  прах.

Неизпята песен, недовършени стихове,

за теб животът е празнота.

В лъжи и непрестанни  викове

живееш в свят от  заблуда и нищета.

Милан Милев

26.10.2010