Видя ли трептенето на звездите,
почувства ли полъха на вятъра?
Усети ли болката на сълзите,
чули отчаяните викове в театъра?
Какво са за теб тези чувства,
на колко си готов да заплатиш?
И пороци, нечестия, блудства
в себе си невинен крещиш ли, крещиш.
Мислейки, цената е висока,
да останеш скромен в този свят.
Погледни, обърни се в другата посока,
който е далеч, съвсем далеч от този ад.
И спомени не те утешават вече,
накъде си тръгнал така, кажи?
Поспри се за малко ей, човече,
и осъзнай, всичко това е без пари.
Нима не вярваш на искрените думи,
на тихата обич и бурния смях.
В сърце късаш любовните струни,
превръщаш всичко в угаснал огън и купчина прах.
Неизпята песен, недовършени стихове,
за теб животът е празнота.
В лъжи и непрестанни викове
живееш в свят от заблуда и нищета.
Милан Милев
26.10.2010
© Милан Милев Все права защищены
Поздравления.