Cериозна ще съм, стара – догодина
Почувствах се внезапно стара, суха,
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава,
и казвам отговорно, че си в грешка.
И знай, че щур човек не остарява –
животът му е лек – съдбата тежка.
Разсмя ме тази вретенарка синя,
и връцна се, зад облаците сиви,
сериозна ще съм, стара – догодина,
или пък нивга... Май не ми отива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
