Почувствах се внезапно стара, суха,
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава,
и казвам отговорно, че си в грешка.
И знай, че щур човек не остарява –
животът му е лек – съдбата тежка.
Разсмя ме тази вретенарка синя,
и връцна се, зад облаците сиви,
сериозна ще съм, стара – догодина,
или пък нивга... Май не ми отива.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
