19 jul 2023, 12:23

**

  Poesía
431 0 0

Да продължиш е трудно, когато не искаш да се откажеш.

Ще те намеря в друг живот, надявам се.

 

Когато най-накрая съм мъртъв

Може би ще се върна като някой друг.

И след цялата тази болка, мога да те обичам накрая.

 

Светът се блъска с живота, а аз съм толкова самотен.

Как мога да живея живота си лишен от любовта ти, от твоята любов?

Ще се излекувам ли някога? Просто не знам...

Но без теб, отвореният свят се чувства толкова затворен.

 

Съмнявам се, че някога ще намеря мира вътре.

Ами парчетата, които оставих?

 

Сънувам те в цветове, които не съществуват

Като гледам назад в живота си, знам само това...

Позволих ти да ме прокълнеш с целувката си.

 

Помогни ми да намеря начин да изтръгна тази болка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...