Jul 19, 2023, 12:23 PM

**

  Poetry
427 0 0

Да продължиш е трудно, когато не искаш да се откажеш.

Ще те намеря в друг живот, надявам се.

 

Когато най-накрая съм мъртъв

Може би ще се върна като някой друг.

И след цялата тази болка, мога да те обичам накрая.

 

Светът се блъска с живота, а аз съм толкова самотен.

Как мога да живея живота си лишен от любовта ти, от твоята любов?

Ще се излекувам ли някога? Просто не знам...

Но без теб, отвореният свят се чувства толкова затворен.

 

Съмнявам се, че някога ще намеря мира вътре.

Ами парчетата, които оставих?

 

Сънувам те в цветове, които не съществуват

Като гледам назад в живота си, знам само това...

Позволих ти да ме прокълнеш с целувката си.

 

Помогни ми да намеря начин да изтръгна тази болка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...