4 jul 2010, 9:45

Чайките

  Poesía » Otra
869 0 3

Кой чайките разтревожи

и песента им превърна в грак?

Синьото няма да може

безгрижно да ги разпръсне пак.

 

Узнали за хорските страсти

и хорските тъмни беди,

те плачат и грачат нещастни

над мътните морски води.

 

Опитват се да ни помогнат

без даже да знаят как

и плаче, искрено трогнат,

със сини сълзи пясъчен бряг.

 

Да бъдем внимателни, мили

към чайките, хора добри.

Летят те, в перата си скрили

нашите тъмни беди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...