4 nov 2005, 9:15

Чакам и кървя 

  Poesía
941 0 0
Почувствах омразата да се надига в мен...
Коленича и почиствам камъка от листа...
Лутам се навън, където не можеш да ме видиш...
В моата черупка аз чакам и кървя...
Сбогом!
Избърсвам керемидата,
светлината е по-ярка този път.
Всичко е триизмерно богохулство.
Моите очи са червени и златни,
косата ми е изправена.
Това не е вида в които си се предтавях.
Не мога да спра да треперя! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??