Почувствах омразата да се надига в мен...
Коленича и почиствам камъка от листа...
Лутам се навън, където не можеш да ме видиш...
В моата черупка аз чакам и кървя...

Сбогом!

Избърсвам керемидата,
светлината е по-ярка този път.
Всичко е триизмерно богохулство.
Моите очи са червени и златни,
косата ми е изправена.
Това не е вида в които си се предтавях.
Не мога да спра да треперя!
Как по дяволите се озовах тук?
Нещо относно това, нещо много грешно.
Трябва да се смея силно, бих желал това
да не ми харесваше.
Това сън ли е или спомен?
Излез от моята глава защото аз не се
нуждая от това!
Защо аз не го ли видях?
Аз съм жертва-кандидат за Манчурия.
Извърших грях според закона.
Реших и отнех дъха ти.

Сбогом!

Ти нищо не научи.
Аз нищо не промених.
Плътта ми беше в костите ми.
Болката беше винаги свободна.

И тя чака теб!