11 ene 2008, 11:50

Чакам те... 

  Poesía
914 0 5
В стаята до тихата камина бледа,
стоях и чаках те, и плаках,
устата ми, потръпваща от бяло вино,
попиваше сълзите ми във мрака.
Часовникът пропъжда тишината боса,
изстиналият мрамор свети,
прозорецът лилави сенки вплита,
премрежени във белите пердета.
Масата за двама подредена,
кристални чаши, прибори - сребро,
а аз съм сам и болката споделям,
единствено със хладното легло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??