Jan 11, 2008, 11:50 AM

Чакам те...

  Poetry
999 0 5

В стаята до тихата камина бледа,

стоях и чаках те, и плаках,

устата ми, потръпваща от бяло вино,

попиваше сълзите ми във мрака.

 

Часовникът пропъжда тишината боса,

изстиналият мрамор свети,

прозорецът лилави сенки вплита,

премрежени във белите пердета.

 

Масата за двама подредена,

кристални чаши, прибори - сребро,

а аз съм сам и болката споделям,

единствено със хладното легло.

 

Така те чакам всяка вечер,

на тази дата, в този час коварен,

когато тръпнех да те видя пак,

а смъртта ме беше изпреварила...

 

Години вече ни разделят,

три години, в мъка пропилени,

със сълзи всеки ден те търся,

легнала завинаги сред камъни студени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...