1 ene 2006, 23:36

Чакан гост

Poesía

1.2K 0 4

Сърце обречено на самота,
това ли бе моето досега..?!
Стига самота! Сега настъпва
ново влюбване..
В някакъв отдавна чакан гост!
Рисувам си го аз, както си поискам..
тъмнокос с тъмни, светещи очи..
като звезди..
Страх, някакси изпитвам,
нима и той, като теб може да ме нарани?!
Не! Не искам пак да страдам!
Да плача всяка земна нощ!
Нека щастие ми той дарява..
този отдавна чакан гост!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

knqza (Даниел Стоянов)

Александра имаш идея но не е написано хубаво.Преработи го и ще стане по-добре.

2006-06-29T23:46:40+03:00
LunnaSvetlina (Вероника)

Абе ти да нямаш психични отклонения ???

2006-06-29T23:35:42+03:00
sladoledche (Александра Методиева)

Мерси за коментара Валентина ще го оправа Гиги благодаря ти ! {}

2006-01-17T00:25:12+02:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Харесва ми като замисъл,но на места губи ритъм,ако още малко поработиш върху него вярвам че ще стане чудесно...и все пак ти пиша 6-ца!

2006-01-02T11:57:00+02:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0