Антон беше строен и красив петдесетгодишен мъж.Излъчваше някаква особенна харизматичност и чар, които завладяваха неустоимо жените.Нямаше нито един бял косъм и се гордееше с това .Имаше нежност и чувственост в неговото лице, а усмивката му привличаше всички като магнит.Беше веселяк обичаше живота и не можеше и ден без да разпусне с една бутилка червено винце.Това му харесваше и успокояваше буйната му натура.Антон вървеше и си подсвиркваше весело .До него пръхтеше тежко Иван- колегата му и прецизно го изучаваше, като не отлепваше поглед от него: -Ох, Иване.....ако знаешшш.. нямам търпение да се прибера и да обърна един литър червено винце! Дъгите ми пукат, пукат.....Ох, майкооооо само да се върне Ваня.....!!!! Чаровникът искаше по-най бързият начин да се прибере в квартирата си , която беше на няколко метра от работата им. Знаеше, че балерината, с която живееше беше днес в залата и докато я чакаше щеше да разпусне както си знаеше.Това беше неговият вълшебен миг и искаше да му се наслади пълноценно . Вече почти бяха стигнаха и трябваше да се разделят макар и неохотно, а жаждата просто го разяждаше отвътре. - Хайде до утре! - измърмори другия мъж, който живееше съвсем сам и не му се прибираше .Него никой не го чакаше.После се отдалечи с наведена глава и замислен се изгуби от хоризонта недоволен от собствения си живот. Антон бързо и припряно отвори вратата , пъхайки нервно ключи и сладко въздъхна, като влезе в хладната и светла мъничка стая.Веднага отвори хладилника , взе бутилката червено вино и от раз я отвори.Можеше на секундата да я надигне, но се въздържа позамисли се, взе една чаша от витрината и се хвърли на дивана.Треперейки изля огнената течност в стъкления съд и веднага направи огромни глътки. Изпита такова блаженство, което не можеше с нищо друго да се сравни.Това бяха неговите мигове на разлагане, за които мечтаеше дори в съня си .Другата му мечта беше да отиде на село и да живее при майка си в къ- щичката дето беше израснал! Не беше успял дори и третата чаша да изпие, когато врата се отвори и прекъсна мислите му. В стаята като комета влетя Ваня и затръшна вратата ... - Омръзнааааа миии вече! Няма да ходя в залата изтощена съм....Какво правиш бе, алкохолик още е обяд , а вече очите ти блестят като фарове!Не се ли срамуваш! -Изкрещя истерично красивата балерина.Взе чашата от ръката му и така я замери, че стъклото на прозореца изтрещя като гръмотевица и парченца ситни като мъниста се посипаха по теракота... Чаровникът отрезня.... бавно стана и позалитна , но бързо се изправи и просъска: - Ти какво иссссскаш от мен , моооо? Не можеше да повярва, че неговата Ваня,красивата жена, която толкова обичаше направи това.Невъзможно беше , невъзможно.Стисна зъби и тръгна към вратата, без да се обърне и да я погледне позеленял от гняв и яд.Това наистина беше удар зе него просто го шокира.Трябваше отдавна да я напусне.Неможеше повече да търпи капризите й.Какво да прави, като толкова много я обичаше....Какво.?...Но, този път изведнъж реши че вече няма прошка, няма да й прости никога... -Тони , извиняваййй! Върни се !Моля те къде тръгна? Извиняваййййй! - плачеше хълцайки жената. Антон обаче изобщо не се обърна, не регира и хлопна тежко вратата., Сякаш тя отекна, като звън в неговото съзнание .Ушите му пищяха, а в душата му гореше огън. Колко години отминаха от неговия живот в старание да угажда на Ваня, да и прави изненади, да ходят на ресторанти, почивки.Тя беше неговото слънчице.Вече се беше изгубил, беше потънал и не можеше да излезе от блатото.Тръгваше си ..Утре си вземаше багажа.Тази вечер ще спи у Иван ..., а утре край ще се махне.Изминаха най -прекрасните пет години от живота му и нямяше да се повторят никога! Да, никога!....Нямаше връщане назад....
© Galina caneva Todos los derechos reservados