Чаша

Сами сме в тази нощ поредна…

Съвсем самотни, за пореден път.

Прегръщам те и в теб се взирам…

Очаквайки да видя някой друг...

Притискам те в гръдта си потна.

Обграждам те със пръсти...

И в миг те сграбчвам, сякаш те душа.

Притискам  тъжните  си устни...

Към твоята студена равнина...

Сами сме пак - за кой ли път?!

Във мрачната вселена…

За кой ли път  от мене

нищо  ти не взе...

Но аз изпълних те - в сълзи и вино!