Чаша
Сами сме в тази нощ поредна…
Съвсем самотни, за пореден път.
Прегръщам те и в теб се взирам…
Очаквайки да видя някой друг...
Притискам те в гръдта си потна.
Обграждам те със пръсти...
И в миг те сграбчвам, сякаш те душа.
Притискам тъжните си устни...
Към твоята студена равнина...
Сами сме пак - за кой ли път?!
Във мрачната вселена…
За кой ли път от мене
нищо ти не взе...
Но аз изпълних те - в сълзи и вино!
© Просто Някой All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
