Jul 1, 2010, 12:03 PM

Чаша

  Poetry
694 0 0

Чаша

 

Сами сме в тази нощ поредна…

Съвсем самотни, за пореден път.

Прегръщам те и в теб се взирам…

Очаквайки да видя някой друг...

 

Притискам те в гръдта си потна.

Обграждам те със пръсти...

И в миг те сграбчвам, сякаш те душа.

Притискам  тъжните  си устни...

Към твоята студена равнина...

 

Сами сме пак - за кой ли път?!

Във мрачната вселена…

За кой ли път  от мене

нищо  ти не взе...

Но аз изпълних те - в сълзи и вино!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...