Стоя в стая, а до мене – чаша.

Чаша, пълна с тъма.

И ме подканва...

И аз я взимам, и до дъно я изпивам.

Тогава вихър страшен ме подхваща

И бясно ме запраща в най-далечната страна,

една несъществуваща земя.

Оглеждам се – навсякъде листа...

А някъде в далечината чувам твоето дихание,

Притиска ме това очарование.

И идваш, тук от моята страна.

Силует до силуета, непрогледна тъмнина

Ти сграбчваш моята ръка.

Дали това е...

Да, порастват ми крила.

И в танц безумен на страст и суета,

Летиме вече над страшната гора.

Но ти ме пускаш, съзрял там друга...

Желаеш чужда, не мойта красота.

Сама, болка, тишина.

И пак съм в стаята, и пак съм празна.

А до мене чаша,

Чаша, пълна с тъма.

И ме подканва...

Не искам пак от висините да пропадам,

Без мисли, чувства - леко се живее...

Но аз я взимам и до дъно я изпивам...