Чаша
Стоя в стая, а до мене – чаша.
Чаша, пълна с тъма.
И ме подканва...
И аз я взимам, и до дъно я изпивам.
Тогава вихър страшен ме подхваща
И бясно ме запраща в най-далечната страна,
една несъществуваща земя.
Оглеждам се – навсякъде листа...
А някъде в далечината чувам твоето дихание,
Притиска ме това очарование.
И идваш, тук от моята страна.
Силует до силуета, непрогледна тъмнина
Ти сграбчваш моята ръка.
Дали това е...
Да, порастват ми крила.
И в танц безумен на страст и суета,
Летиме вече над страшната гора.
Но ти ме пускаш, съзрял там друга...
Желаеш чужда, не мойта красота.
Сама, болка, тишина.
И пак съм в стаята, и пак съм празна.
А до мене чаша,
Чаша, пълна с тъма.
И ме подканва...
Не искам пак от висините да пропадам,
Без мисли, чувства - леко се живее...
Но аз я взимам и до дъно я изпивам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаела Попова Все права защищены
