1 oct 2012, 15:11

Чаша черно кафе 

  Poesía » De amor
1178 0 16

 

Дълго чаках деня – знаменития ден,

в който с боси очи можем пак да се срещнем.

Но сега пък тъга се присламчва във мен -

бледожълта тъга – със майсторлъка на вещица.

 

Ти говориш ми май. Аз не чувам дори.

Преди време те чувах през триста морета.

Но отиде си нашето старо „преди” -

може би оглуша ми без време сърцето.

 

Вече трийсет минути си сдържам дъха

в кафенето, попило неказани думи.

Чаша черно кафе вдън земя ме отвя,

а пък някакви метри стоят помежду ни.

 

Ти си толкова друг, че е смешно почти

и очите ми вече отказват да светят.

Пак поръчваме - ужким за старите дни.

(...по-добре две уискита вместо кафета.)

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??