Чаша черно кафе
Дълго чаках деня – знаменития ден,
в който с боси очи можем пак да се срещнем.
Но сега пък тъга се присламчва във мен -
бледожълта тъга – със майсторлъка на вещица.
Ти говориш ми май. Аз не чувам дори.
Преди време те чувах през триста морета.
Но отиде си нашето старо „преди” -
може би оглуша ми без време сърцето.
Вече трийсет минути си сдържам дъха
в кафенето, попило неказани думи.
Чаша черно кафе вдън земя ме отвя,
а пък някакви метри стоят помежду ни.
Ти си толкова друг, че е смешно почти
и очите ми вече отказват да светят.
Пак поръчваме - ужким за старите дни.
(...по-добре две уискита вместо кафета.)
© Елена Биларева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пропуснала съм тази прелест?! Допи ми се чаша любовно кафе! Браво, Ели! Много щастие през идващите празнични дни ти желая!
-
Много тъжно и много тъжно... Съболезнования!
-
Мерси!
-
Много силно! Коментарът е излишен! Браво, Ели!
-
Поздрави за хубавото стихотворение!
-
Много благодаря на всички, които прочетоха и коментираха!
Бъдете здрави! -
"Преди време те чувах през триста морета"...
Новите срещи на старите чувства!Хареса ми много. Усмихнат ден -
Тъга,по отминалото щастие, остават спомените,
които ни карат да пишем и чувстваме настоящето!
Прекрасно написано!
Поздрав! -
Ето това наричам-поезия!
-
Денят ми започна със страхотното ти стихотворение!Благодаря ти,мила Ели!
-
Страхотен финал! Наистина, по-добре две уискита...
Поздравления за хубавото стихотворение! -
Просто приеми...
-
Хубаво!
Не трябва да се вини времето -
Обич отлетяла, не е върнал никой!
Поздрав! -
невидимата ръка на времето...
-
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
