Да бъде нощ и нека е студено,
да падне тъмнина, като птица с крило ранено.
В мрака непрогледен нека усетя твоята ръка,
не искам в тази бездна непозната да остана аз сама.
Навън вали, но по-мокри от улиците са моите очи.
Та нали за тази обич толкова копнях
и дни наред сънувах и мечтах,
не помислих дори, че със себе си ще носи толкова сълзи.
Сърцето сякаш лист хартия свито,
плаче с диамантени сълзи,
блъска се в гърдите, но в спомени пълзи.
Не намирам сили да се изправя, ...