Часовник
В една неспирна битка с времето,
където то е вечен победител,
където нямам нищо да ми вземете,
където съм пасивен, глупав зрител.
В една борба със секундарника,
загубена преди да я започна,
не зная аз ли съм измамника
или съм в някаква игра порочна.
В непрестанното надбягване със нещо,
чиято форма никак не познавам,
по пътя своите лица да срещам,
да ги подминавам и заравям.
Надпревара с вкопчено желание
за изтичащ в дланите ми пясък.
Глупост. Това е нещо без послание.
Това е просто безнадежден крясък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Пенова Todos los derechos reservados
