Часовник

19.05.2015 г., 20:01 ч.

Поезия » Философска

1153 0 1

В една неспирна битка с времето,
където то е вечен победител,
където нямам нищо да ми вземете,
където съм пасивен, глупав зрител.

В една борба със секундарника,
загубена преди да я започна,
не зная аз ли съм измамника
или съм в някаква игра порочна.

В непрестанното надбягване със нещо,
чиято форма никак не познавам,
по пътя своите лица да срещам,
да ги подминавам и заравям.

Надпревара с вкопчено желание
за изтичащ в дланите ми пясък.
Глупост. Това е нещо без послание.
Това е просто безнадежден крясък.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.